– О, тя е правила любов! –
мълвяха мокрите паважи.
Дъждът след нея е готов
да я последва в ада даже.
Да бъде звънка капка мед,
по устните ù да притича,
щом нечий непознат сонет
тя се осмели да срича.
– Как стъпя само! – лекокрил
след нея този свят върти
любовен пищен муселин.
И хлопват зейнали врати. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up