Нафора за грешници
– О, тя е правила любов! –
мълвяха мокрите паважи.
Дъждът след нея е готов
да я последва в ада даже.
Да бъде звънка капка мед,
по устните ù да притича,
щом нечий непознат сонет
тя се осмели да срича.
– Как стъпя само! – лекокрил
след нея този свят върти
любовен пищен муселин.
И хлопват зейнали врати.
Надзъртат, кипнали от гняв,
съпруги сънни или лелки.
На мускус блика аромат
от още топлите постелки.
– О, тя е правила любов!
Морал и догма в шепа прах
натика с кратък благослов
анатемосаният грях.
© Валентина Йотова All rights reserved.
да се подмине такъв стих!!!
