12.10.2024 г., 6:26

Нагласи

618 0 0

Много хора са част от случващото се,
установяват се, срещат стъпките си с тъгата на другите,

преминават през облаци и опасности.

 

Има стих за това как оставят тихи същини,
напредват в линиите на страстта, 
бродят зад гърба на борбата в себе си.
Виждам графитите им по стени.

 

Така есента оставя листа и красота след себе си,
в краката на времето в теб,
докато разбереш какво си изпуснал,
като момиче получило роза.

 

Мария Славова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...