nikolaidragiev (Николай Драгиев) nikolaidragiev (Николай Драгиев)
100
7.05.2007 г., 21:06

Нагло

989 0 3
Наглостта на утрото ме принуждава
да те зарежа... а не знам дали
сънят ми утре пак ще дава
да те любя до зори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Magnoliq (Маги)
    Magnoliq (Маги)
    Ще се умориш от наглостта на утрото
    и в сън дълбок ще се омаеш.
    А после ще ме любиш до зори
    и миг без мене няма да изтраеш...

    Ако сънищата ни са... такива... може би е по-добре да живеем непробудно...
  • mim4ek (Мария Дуплищева)
    mim4ek (Мария Дуплищева)
    Има сънища,след които пробуждането е болка...
  • juliet007 (Эоя Михова)
    juliet007 (Эоя Михова)
    Хубаво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0