7.05.2007 г., 21:06 ч.

Нагло 

  Поезия
809 0 3
Наглостта на утрото ме принуждава
да те зарежа... а не знам дали
сънят ми утре пак ще дава
да те любя до зори...

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще се умориш от наглостта на утрото
    и в сън дълбок ще се омаеш.
    А после ще ме любиш до зори
    и миг без мене няма да изтраеш...

    Ако сънищата ни са... такива... може би е по-добре да живеем непробудно...
  • Има сънища,след които пробуждането е болка...
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??