Нагло

Poetry

983 0 3

Наглостта на утрото ме принуждава
да те зарежа... а не знам дали
сънят ми утре пак ще дава
да те любя до зори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Magnoliq (Маги)

Ще се умориш от наглостта на утрото
и в сън дълбок ще се омаеш.
А после ще ме любиш до зори
и миг без мене няма да изтраеш...

Ако сънищата ни са... такива... може би е по-добре да живеем непробудно...

2007-05-10T21:28:15+03:00
mim4ek (Мария Дуплищева)

Има сънища,след които пробуждането е болка...

2007-05-10T21:11:44+03:00
juliet007 (Эоя Михова)

Хубаво!

2007-05-07T21:55:47+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0