13.01.2015 г., 0:08 ч.  

Нагоре 

  Поезия » Философска
697 0 1

 

Завесите на залеза се спускат.
Небесните прозорци се затварят.
И кукумявката на мрака записуква.
Душите с най-последните лъчи побягват -

нагоре - към звездите в тази вечер,
замигали от призрачната бездна.
Телата изоставени проглеждат
и молят се за повече беззвездност.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трогнат съм от вниманието ви: Райна, Мая, Eвелина, Стефане /poetry-as-song/, Ирена, Илко, Даниел, Пламена, Исмаил, Лъвче, Христина, Ванина.
    Въпреки създадената максимално нетворческа атмосфера, с обидни и нецензурни изказвания, ругатни и дори псувни по мой адрес и ясно изразена агресия и неколегиалност по отношение на всеки един от вас от една група, състояща се от четирима души, въобразили си, че сайта им е бащиния, вие запазихте хладнокръвие, проявихте висок морал и възпитание и показахте, че в този сайт има и други - светли личности - достойни като поведение до степен на пример за подражание.
    За всичко това ви благодяря от сърце, защото дадохте пример на християнски добродетели.
    Същевременно се извинявам на всички вас, че се наложи да изтрия коментарите ви /ако съм пропуснал някого в горния списък, нека ми прости, защото паметта ми не е съвършена/, но не разполагам с друг механизъм да изтрия грозното сквернословие на малцинството.

    С поздрав и благословение към вас, колеги и приятели!

    П.С. Изказвам специална благодарност на Стефан Балди, който се държа коректно, колегиално и критикува текста ми конструктивно и културно, и без да ползва гаменски похвати, даде пример за цивилизован диалог.
Предложения
: ??:??