13.01.2015 г., 0:08  

Нагоре

1.1K 0 1

 

Завесите на залеза се спускат.
Небесните прозорци се затварят.
И кукумявката на мрака записуква.
Душите с най-последните лъчи побягват -

нагоре - към звездите в тази вечер,
замигали от призрачната бездна.
Телата изоставени проглеждат
и молят се за повече беззвездност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трогнат съм от вниманието ви: Райна, Мая, Eвелина, Стефане /poetry-as-song/, Ирена, Илко, Даниел, Пламена, Исмаил, Лъвче, Христина, Ванина.
    Въпреки създадената максимално нетворческа атмосфера, с обидни и нецензурни изказвания, ругатни и дори псувни по мой адрес и ясно изразена агресия и неколегиалност по отношение на всеки един от вас от една група, състояща се от четирима души, въобразили си, че сайта им е бащиния, вие запазихте хладнокръвие, проявихте висок морал и възпитание и показахте, че в този сайт има и други - светли личности - достойни като поведение до степен на пример за подражание.
    За всичко това ви благодяря от сърце, защото дадохте пример на християнски добродетели.
    Същевременно се извинявам на всички вас, че се наложи да изтрия коментарите ви /ако съм пропуснал някого в горния списък, нека ми прости, защото паметта ми не е съвършена/, но не разполагам с друг механизъм да изтрия грозното сквернословие на малцинството.

    С поздрав и благословение към вас, колеги и приятели!

    П.С. Изказвам специална благодарност на Стефан Балди, който се държа коректно, колегиално и критикува текста ми конструктивно и културно, и без да ползва гаменски похвати, даде пример за цивилизован диалог.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...