6.02.2023 г., 22:18 ч.

Нагоре към звездите 

  Поезия
456 7 3

На покрив застанал
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета.
Подушвам ги.
За кучето на Монтег
си спомням.
Книгите си изгарям.
Парчетата сглобявам.
Облаци в мен
остават.
През тунелите на капките
в пространстото
минавам.
По-малък от Карик и Валя -
сух в капката
се смалявам...
На покрива на лятото
достигам.
Под чадър от слънце
се излежавам.
Слънчево затъмнение
очаквам.
Всичко за нищото
узнавам.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??