Нагризана поема

19.09.2020 г., 6:43 ч.

Поезия » Любовна, Свободен стих

649 5 11

През зимата
Не е бяло. Нито достатъчно шоколадово.
Студено е. И топло.
Там, където кръвта е моят цвят.
А небето е твоето око.
Точно зад зеницата му скрих
най-разтопената зима.
Тя се разлива по пътеката на дланта ти.
Но аз поех към пролетта.
През пролетта
Странно е да сънуваш зеленото.
Защото то е синьо, погълнало слънцето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нагризана поема

Искате да прочетете повече?

Предложения