През рамото ти гледам пътя,
по който през годините вървяхме,
доволна, че във себе си ме скъта -
жена от мен направи, млади бяхме...
Шегуваше се с малките капризи,
за миг дори не се разколеба,
грижовен бе към моите "филизи",
остави ме да разцъфтя...
Стараеше се непотребно много
да имам всичко нужно на света,
от всичко най-следеше строго
да си остана истинска жена... ...