Наистина Жена
През рамото ти гледам пътя,
по който през годините вървяхме,
доволна, че във себе си ме скъта -
жена от мен направи, млади бяхме...
Шегуваше се с малките капризи,
за миг дори не се разколеба,
грижовен бе към моите "филизи",
остави ме да разцъфтя...
Стараеше се непотребно много
да имам всичко нужно на света,
от всичко най-следеше строго
да си остана истинска жена...
Преглъщаше обидите невинни
на мойта ревност, мойта суета,
а туй с годините направи ни единни,
а аз все по-желаната жена...
До мене бе във мигове съдбовни,
когато плаках, смях се и мечтах,
от теб чух всички думички любовни
и най-обичана жена аз бях...
И пак съм... все така щастлива,
затуй погрижил си се ти...
за тебе сутрин се събуждам по-красива,
в очакване на сбъднати мечти.
Затуй усмивката ми е така сияйна,
в живота си за ден не бях сама,
спокойна, че за тебе ще остана
аз най-прекрасната жена...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
