Наистина ли си отиваш, казвай ми!
Или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбено!
И някак си, не можеща да си далече...
И лятото... Ах, помниш ли го лятото?
Как дълго ни събираше във залеза
и в изгрева, и в нежното ти тяло?...
Не може да е истина. Нозете ти... Обгръщаха ме, за да вляза в своят дом.
И устните. И кожата. Ръцете ти...
И най-блаженото в последния ти стон...
Наистина ли си отиваш?...
Моля те! ...