diesto (Данаил Антонов)
1039 617
24.11.2020 г., 23:26 ч.

Наистина ли?... 

  Поезия » Любовна
313 4 3

Наистина ли си отиваш, казвай ми! 

Или отиде си от мене вече?...

Та ти ме гледаше все още влюбено! 

И някак си, не можеща да си далече...

И лятото... Ах, помниш ли го лятото?

Как дълго ни събираше във залеза

и в изгрева, и в нежното ти тяло?... 

Не може да е истина. Нозете ти... Обгръщаха ме, за да вляза в своят дом. 

И устните. И кожата. Ръцете ти... 

И най-блаженото в последния ти стон... 

Наистина ли си отиваш?...

Моля те! 

И ако - Да, защо си тръгваш? Толкова бе кратко... 

По дяволите тези релси, след 

завоя им, 

за първи път ще ме разплачат влакове... 

За първи път ще липсваш. Толкова и истински. 

Че сякаш никога не си пристигала, очаквана... 

Но нека е наивно. По детински, 

да вярвам, че ти ще ме погалиш като вятъра, 

... когато ме обичаше и клетвено

си казвахме, че всичко е завинаги, 

защото лятото е вечно и нетленно. 

Отидеш ли си, ще е вечност 

зимата... 

 

Не си отивай, 

влюбих се във лятото... 

Във Теб. 

Недей и никога не си 

помисляй... 

 

Стихопат. 

(Danny Diester) 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??