Наистина ли?...

Nov 24, 2020, 11:26 PM

Poetry » Love

312 4 3

Наистина ли си отиваш, казвай ми!

Или отиде си от мене вече?...

Та ти ме гледаше все още влюбено!

И някак си, не можеща да си далече...

И лятото... Ах, помниш ли го лятото?

Как дълго ни събираше във залеза

и в изгрева, и в нежното ти тяло?...

Не може да е истина. Нозете ти... Обгръщаха ме, за да вляза в своят дом.

И устните. И кожата. Ръцете ти...

И най-блаженото в последния ти стон...

Наистина ли си отиваш?...

Моля те!

И ако - Да, защо си тръгваш? Толкова бе кратко...

По дяволите тези релси, след

завоя им,

за първи път ще ме разплачат влакове...

За първи път ще липсваш. Толкова и истински.

Че сякаш никога не си пристигала, очаквана...

Но нека е наивно. По детински,

да вярвам, че ти ще ме погалиш като вятъра,

... когато ме обичаше и клетвено

си казвахме, че всичко е завинаги,

защото лятото е вечно и нетленно.

Отидеш ли си, ще е вечност

зимата...

Не си отивай,

влюбих се във лятото...

Във Теб.

Недей и никога не си

помисляй...

Стихопат.

(Danny Diester)

Please sign in with your account so you can comment and vote.

M1234567891 (Миночка Митева)

2020-12-18T19:30:12+02:00

Много ми хареса , тази тъжна мъжка поезия !
Katriona (Кети Рашева)

2020-11-25T15:43:01+02:00

Целият стих е като един тъжен вопъл....
щураче (любимка)

2020-11-24T23:32:42+02:00

"По дяволите тези релси, след
завоя им,
за първи път ще ме разплачат влакове... "

Това много ми... !