Наивница
Наивница
Ти тръгна и над мене падна мрак.
Ръцете ми те търсят в тъмнината.
(Жена ти подозира ни, но пак
с усмивка ще те срещне на вратата.)
Преглъщам си вините аз безчет,
на глътки, бавно. После си доливам
уиски със сълзи и много лед.
(Замисля ме, но все не ме опива.)
Часовника намразих. (Откога?)
Деля те с всеки срещнат лик в тълпата.
Ти тръгна и леглото запустя.
Завърна се и болката позната.
Омръзна ми наивната любов.
Игра на думи, празни обещания.
Щом няма да те имам до живот,
от утре по-добре е да те нямам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
