14.12.2022 г., 11:15

Най

419 1 3

Най-вярваща съм след предателство,
когато вадя нож от раната
с пръстите си отмалели.
Най-открита съм след приятелство,
когато отчуждени станем
и вече не споделяме.

 

Най-смела съм лице в лице със страха,
когато съм оглозгана до кокал,
безпомощна и гола.
Най-благодарна съм след помощта
на случаен непознат, помогнал
без никой да го моли.

 

Най-силна съм след грубо падане,
когато с колене ожулени,
кървяща се изправям.
Най-цяла съм след разпиляване,
когато със мечти охулени,
отново се надявам.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...