14 дек. 2022 г., 11:15

Най

422 1 3

Най-вярваща съм след предателство,
когато вадя нож от раната
с пръстите си отмалели.
Най-открита съм след приятелство,
когато отчуждени станем
и вече не споделяме.

 

Най-смела съм лице в лице със страха,
когато съм оглозгана до кокал,
безпомощна и гола.
Най-благодарна съм след помощта
на случаен непознат, помогнал
без никой да го моли.

 

Най-силна съм след грубо падане,
когато с колене ожулени,
кървяща се изправям.
Най-цяла съм след разпиляване,
когато със мечти охулени,
отново се надявам.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива ВалМан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...