17.12.2010 г., 8:04

Най-безстрашната жена

1K 0 7
Тя беше
най-безстрашната жена,
която е живяла на земята!

Редовно скачаше със парашут!

Обичаше да скача на батут
и ластикът да я изстрелва в небесата!

Между акулите, върху дъска,
сърфираше над морските талази.

По прашки
лягаше в сандък с змии,
без страх,
че някоя ще я полази!

Завързана
с въженце за пета,
висяла е надолу със главата,
и падаше ефирната пола,
открила кръстчето ѝ и бедрата:

така вися
под моста на Витиня,
полюшвана от лекия ветрец,
без страх, че гола може да настине!

Тя в гробищата бродеше сама -
в безлунни нощи
таласъмите да плаши!

Но пениса ми щом видя – и се изплаши!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами какво очакваш?Нали е живяла по"мъжки"...
  • Благодаря ви - които прочетохте и сте го посрещнали с усмивка. Благодаря и на тези, които са го възприели като вулгарно и пошло, но са се въздържали да ми го напишат.
    А стихотворението ми е една пародия - пародия на самохвалното писане на тази тема от някои поети. Да покажа, че ако е въпрос, и други го могат!
  • Е, на това му се вика финал! Поздравления.
  • хм това трябва да е п.Пипи дългото чорапче ,като пораснала.
    Е това последното си е мъжко самочувствие ...
  • ха ха ха!!!
    СУПЕР Е ФИНАЛА!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...