Dec 17, 2010, 8:04 AM

Най-безстрашната жена

  Poetry » Parody
1K 0 7
Тя беше
най-безстрашната жена,
която е живяла на земята!

Редовно скачаше със парашут!

Обичаше да скача на батут
и ластикът да я изстрелва в небесата!

Между акулите, върху дъска,
сърфираше над морските талази.

По прашки
лягаше в сандък с змии,
без страх,
че някоя ще я полази!

Завързана
с въженце за пета,
висяла е надолу със главата,
и падаше ефирната пола,
открила кръстчето ѝ и бедрата:

така вися
под моста на Витиня,
полюшвана от лекия ветрец,
без страх, че гола може да настине!

Тя в гробищата бродеше сама -
в безлунни нощи
таласъмите да плаши!

Но пениса ми щом видя – и се изплаши!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами какво очакваш?Нали е живяла по"мъжки"...
  • Благодаря ви - които прочетохте и сте го посрещнали с усмивка. Благодаря и на тези, които са го възприели като вулгарно и пошло, но са се въздържали да ми го напишат.
    А стихотворението ми е една пародия - пародия на самохвалното писане на тази тема от някои поети. Да покажа, че ако е въпрос, и други го могат!
  • Е, на това му се вика финал! Поздравления.
  • хм това трябва да е п.Пипи дългото чорапче ,като пораснала.
    Е това последното си е мъжко самочувствие ...
  • ха ха ха!!!
    СУПЕР Е ФИНАЛА!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...