7.09.2023 г., 6:23

Най-богатият човек

859 0 0

 

 

Н А Й - Б О Г А Т И Я Т Ч О В Е К

 

Ти не мислиш,

а усещаш мисълта,

логиката липсва

в този друг стандарт.

 

От миналото,примерите доста са,

как да се в такова измерение твори,

с картини,скулптури,стихове и ноти колко просто е,

да минаваш през завеси спускащи се и през издигащите се стени.

 

Желаното не случило се,

път отваря за случващото се нежелано,

изгубилите порив,цел,амбиция,

от битката излизат с кървави рани.

 

Хората не са наясно,

какво се случва с тях,

какво е това място,

на бях или не бях?

 

Някои полудяват,

други пък изпадат в грях,

усещат,нещо става,

превръщащо ги в други същества.

 

Грях е да твориш Изящно,

от Нищо да извайваш Красоти!

Грях е да създаваш Ново Място!

Грях е да предвиждаш Бъднини!

 

Смесват се причини,следствия,

отпада чувството за отговорност,

сътворяват миговете бедствия,

усещаш,знаеш,но подробности не помниш...

 

Вселената изчезва в Сингулярност,

движеща се със скоростта на мисълта,

към нищо нямаща лоялност,

потопена в Нищото на Вечност и Душа.

 

Спонтанността се повишава

в лоното на Несъществуващото Време

и въпреки това мигът се приближава

за Взрива на Фокусираното Бреме.

 

Ние сме несъществуващи и вечни,

проблемите са наше право на изява,

миналото,настоящето и бъдещето ни далечно

единствено чрез чувствата се проявяват.

 

Идеята за величието на Александър,

доказана адекватно на практика,

дава хляб за Духовете на бардовете,

възпяващи го като същество от друга галактика.

 

Само,че всичко си има обратна страна

и кой може,с точност ясно да каже,

кое е Истина,кое е Коварство,кое е Лъжа,

кое е Безсмислено и кое до колко е Важно?

 

Критерий за Истината е практиката,

само тя отстоява,доказва,

кой от коя е галактика

и какво крие в своята пазва.

 

Славата на Диоген достигнала до владетеля.

Александър много от него бил впечатлен!

С височайше благоволение бил философа почетен,

от антуража му начело със Него бил посетен.

 

От беден по-беден,

но с излъчването на Бог...

Александър с поглед сведен към него,

а той легнал в пясъка,негов чертог.

 

Отстрани народът гледа уплашено.

Александър почтено пред него стои,

а в поза хоризонтална,удобна препича се нашият

и владетеля гледа иронично с очи. 

 

Александър накрая на беседата

поискал,Диоген и всичките да впечатли,

свикнал в безброй битки с победата,

пожелал,с великодушие всичките да срази.  

 

"Поискай си от мене нещо!"

След думите му очакващо всички замлъкнали...

Диоген саркастично погледнал и казал му вещо:

"Мръдни малко встрани,че ми закриваш Слънцето!"

 

Без ни най-малко око му да мигне,

смъкнал го той на Земята.

Дори всичко земно да си постигнал,

то е нищо пред Великолепието и Щедростта на Небесата.

 

04.09.2023г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...