Най-болният акорд
Сънувах цялата безкрайна нощ -
това, което няма да се случи.
Докоснала е непохватната Луна
най-болния акорд в душата вълча.
Понеже светлото с реалност ме гнети
и няма как сама да се залъжа,
изравям от мазето сто души,
оставени в една да се навържат.
Наместо болка, нека да горчи -
и виното понякога е тежко.
„Пияница е“- казват, ала стих
е същността му винаги човешка.
Луната неуверено мълчи,
нощта си слага маската фалшива.
Сънувах цяла нощ мечти
и плаках, истински щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Желая Ви една различна, прекрасна година, изпълнена с поезия, музика и любов! И здраве!
