НАЙ-ДОБРАТА ТИ ПРИЯТЕЛКА
Доверяваш ми се и плачеш на моето рамо,
а сърцето ми свито, нещастно, плаче само.
Думите ти го разкъсват безпощадно,
а то търпи горкото – нямо и безропотно.
Ти своя “Приятелка” нежно ме наричаш,
Аз теб – “Момчето, което обичам”.
И знам, че нещастна е тази любов
и никога не ще съм онзи трепет нов.
Така е – добра приятелка съм, знам,
винаги готова ръка и рамо да подам.
Но, мили мой, за мен те искам, разбери,
защото ти си Мъжът на живота ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стоянова Всички права запазени
