НАЙ-ДОБРАТА ТИ ПРИЯТЕЛКА
Доверяваш ми се и плачеш на моето рамо,
а сърцето ми свито, нещастно, плаче само.
Думите ти го разкъсват безпощадно,
а то търпи горкото – нямо и безропотно.
Ти своя “Приятелка” нежно ме наричаш,
Аз теб – “Момчето, което обичам”.
И знам, че нещастна е тази любов
и никога не ще съм онзи трепет нов.
Така е – добра приятелка съм, знам,
винаги готова ръка и рамо да подам.
Но, мили мой, за мен те искам, разбери,
защото ти си Мъжът на живота ми!
© Марина Стоянова All rights reserved.
