15.11.2012 г., 14:43

Най-добрият ми приятел

953 0 0

Думи неизказани,

тишина...

Обич притъпена...

Самота...

Любов скрита, срамна, незаконна, неморална...

Любов приятелска, но вярна,

тъга...

След всяко „Обичам те” следва „И аз”,

след всяко „Липсваш ми” има „И на мен”,

но след „Скитам се” е само пътят, потънал в полумрак...

И ден... след ден и след него ден...

И пак не си до мен...

 

Думи неизказани,

Тишина...

Болка непреглътната...

Самота...

Пари в гърлото,

в червата,

в белия ми дроб...

Пожарът овъглява цялата душа...

Лукавият обладава моята глава...

Любов скрита, срамна, незаконна, неморална...

Любов приятелска, но вярна,

сама съм вътре в себе си!

 

Погледи несрещнати,

погледи уж приятелски, а безвъзвратно болезнени и срамни...

Думи, преседнали на гърлото ми,

думи, които тежат на сърцето ми...

Страх, че ти отиваш някъде,

страх, че няма да те видя, че няма да си с мен...

И радост, че от теб голям човек ще стане,

радост, че си истински щастлив...

Чувства, които в мен бушуват – хващам ги за гърлото, душа, но те не погиват...

Чувства, толкова наивни, чисти, добросъвестни по детски, а всъщност дяволски и мръсни, срамни, неморални...

Аз – най-добрата ти приятелка, опората в трудния момент,

Ти – всичко, което си за мен, но не и само четиригодишен рефрен!!!

 

25.09.2012 г. Шумен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Генешка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...