Думи неизказани,

тишина...

Обич притъпена...

Самота...

Любов скрита, срамна, незаконна, неморална...

Любов приятелска, но вярна,

тъга...

След всяко „Обичам те” следва „И аз”,

след всяко „Липсваш ми” има „И на мен”,

но след „Скитам се” е само пътят, потънал в полумрак...

И ден... след ден и след него ден...

И пак не си до мен...

Думи неизказани,

Тишина...

Болка непреглътната...

Самота...

Пари в гърлото,

в червата,

в белия ми дроб...

Пожарът овъглява цялата душа...

Лукавият обладава моята глава...

Любов скрита, срамна, незаконна, неморална...

Любов приятелска, но вярна,

сама съм вътре в себе си!

Погледи несрещнати,

погледи уж приятелски, а безвъзвратно болезнени и срамни...

Думи, преседнали на гърлото ми,

думи, които тежат на сърцето ми...

Страх, че ти отиваш някъде,

страх, че няма да те видя, че няма да си с мен...

И радост, че от теб голям човек ще стане,

радост, че си истински щастлив...

Чувства, които в мен бушуват – хващам ги за гърлото, душа, но те не погиват...

Чувства, толкова наивни, чисти, добросъвестни по детски, а всъщност дяволски и мръсни, срамни, неморални...

Аз – най-добрата ти приятелка, опората в трудния момент,

Ти – всичко, което си за мен, но не и само четиригодишен рефрен!!!

25.09.2012 г. Шумен