Най-дългото време
Когато разделяхме жило и мед,
не вярвах в смъртта на пчелата.
Когато разглеждах твоя портрет,
на художника следвах ръката.
Виното старо когато отпивах,
виждах свойте гроздобери.
И толкоз пиян, едва ли разбирах,
че отново ще бъда намерен.
---------------------------------
Когато те следвах нагоре по стръмното,
мигове късах, натежали от плод.
А надолу се спусна още по тъмното
най-дългото време от моя живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христов Всички права запазени
