Когато разделяхме жило и мед,
не вярвах в смъртта на пчелата.
Когато разглеждах твоя портрет,
на художника следвах ръката.
Виното старо когато отпивах,
виждах свойте гроздобери.
И толкоз пиян, едва ли разбирах,
че отново ще бъда намерен.
---------------------------------
Когато те следвах нагоре по стръмното,
мигове късах, натежали от плод.
А надолу се спусна още по тъмното
най-дългото време от моя живот.
© Христов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
