4.07.2008 г., 8:33 ч.

Най-хубавото нещо от живота му... 

  Поезия » Философска
1090 1 29

Старикът - много блед и неизбръснат,
със всеки ден по малко се стопява.
Привикнал е със болката - не пъшка,
и всяко ново утро благославя...

Усмивката - калинка неуместна -
е кацнала на бледите му устни,
с които се опитва да прошепне,
че споменът е жив и не го пуска...

Че в сънищата нощем се повтаря
най-хубавото нещо от живота му -
едно момиче с името Наталия
във бяла рокля на червени рози...

Това момиче – същото, с което
животът му премина като в приказка,
което го очаква на небето,
за да завършат жизнения цикъл...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добро описание на стария човек!! Все едно кратък ескиз... за минута на усмихнатия стар човек...
    Впечатли ме, безкрайно !!
  • силен стих ...доплака ми се от умиление пред тази съвършена обич ...Умееш да докосваш..Поздрав пак.
  • Доче,

    AVE!

  • И тъжно и прекрасно ми стана на душата!...Невероятна си, Доче!!!
    С много обич!!!
  • !!!!!!!!!!!!!!!
    Доче,
    остави ме без думи...!
  • Благодаря ви,момичета и момчетаБъдете щастливи!
  • Който спомени има,ни иска помен.
    С обич!
  • ...!
    Много силно, Доче!
    Може би е вярно всичко това накрая...

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=113128
    а това наистина го сънувах и се случи...*
  • Прекрасен стих!Аплодисменти!Докосна душата ми...
  • Прекрасен стих за земното несъвършенство и за съвършената вечна любов! И ме просълзи, и ме усмихна едновременно... Силно въздействащ стих! Сърдечен поздрав, Доче!
  • от големите семпли неща
  • прекрасен,тъжен стих....
    прегръщам те Доче!!!!
    дано доживеем старостта...
  • Видях го преди много време, беше там...
    Седнал в кръчмата на площада
    в компания на чаша вино и една празна бутилка...
    Със старо каскетче, килнато над челото,
    отдавна протрито от времето.
    Опънати напукани устни
    придържаха трепереща изгасена лула.
    Отсъстващ поглед, неподвижен в безкрая...
    Бедничко старче, какво чакаш още?
    Ти вече си изпитал разочарованието на една...
    ПОСТИГНАТА ЦЕЛ !...

    ***********************************
    Разкъртващо е! БРАВО ДОЧЕ, ПОЧТИ МЕ РАЗПЛАКА!
  • Много силно!
    Поздрав,Доче!
  • Разплака ме...
    Мила Доче!
  • ...така е... за любовта няма разстояния...

    поздарви за хубавото стихо!
  • Любимите ни хора са винаги до нас ... за любовта няма разстояния ... там, горе е толкова близо ... рано или късно всеки прекрачва прага небесен, за да завърши жизнения си цикъл и премине във вечността.
    Силно въздействащи стих и емоция.
  • Страхотен е стиха ти!БРАВО!!!
  • Усетих го в гърлото си...
    Поклон пред най-хубавото нещо от живота му!
    Поздравления за теб Доче!
  • Това ме разтърси!

    Поздравления!!!
  • Докосна ме право в сърцето!Настръхнах.Прекрасен стих!
  • Дори само заради една красива надежда, си струва Животът!!!
    Браво, лечителке и на души!!!
  • Доче...
    знаех си...че пак ще ме разплачеш...
    душата ми заплака...
    с много обич за теб.
  • Стих, докосваш душата.
    Хубаво е да се пише за простите, житейски неща.
    Прегръщам те, Докторке!
  • Прекрасен стих!!!Поздравления!!!
  • Аплодисменти!!!
  • Настръхнах!
    Доче!
  • Буца в гърлото...
  • Идва и този момент...
    Важното е да вярваш, че някой те чака, дори и там!
    Много хубав стих, Доче!
Предложения
: ??:??