Най-хубавото нещо от живота му...
Старикът - много блед и неизбръснат,
със всеки ден по малко се стопява.
Привикнал е със болката - не пъшка,
и всяко ново утро благославя...
Усмивката - калинка неуместна -
е кацнала на бледите му устни,
с които се опитва да прошепне,
че споменът е жив и не го пуска...
Че в сънищата нощем се повтаря
най-хубавото нещо от живота му -
едно момиче с името Наталия
във бяла рокля на червени рози...
Това момиче – същото, с което
животът му премина като в приказка,
което го очаква на небето,
за да завършат жизнения цикъл...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
