Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
Jul 4, 2008, 8:33 AM

Най-хубавото нещо от живота му...

1.3K 1 29

Старикът - много блед и неизбръснат,
със всеки ден по малко се стопява.
Привикнал е със болката - не пъшка,
и всяко ново утро благославя...

Усмивката - калинка неуместна -
е кацнала на бледите му устни,
с които се опитва да прошепне,
че споменът е жив и не го пуска...

Че в сънищата нощем се повтаря
най-хубавото нещо от живота му -
едно момиче с името Наталия
във бяла рокля на червени рози...

Това момиче – същото, с което
животът му премина като в приказка,
което го очаква на небето,
за да завършат жизнения цикъл...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0