Най-изкусителният плод
До статуята - златната на Буда
в Банкок - духът ми прелетя.
Коленичила, пред нея шепна:
Как на алчността ти устоя?
В слуха ми отеква ехо вековно:
Съхрани ме бронята на обичта.
Надежди засявах аз неуморно,
поях със вяра, хранех с доброта.
Светло и тихо е, молитвата моя
лети над света. С пръсти ловки
ловя пеперуди с крилца пъстри,
дар жив за Буда - пърхащи сърца.
Защо ли само в майчините скути
и в обятията тихи бащини на Бог
човекът грешен може да докосне
най-изкусителния, сладък плод?
Самадхи
24.01.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
