НАЙ-КРАСИВА НА СВЕТА

Празник на цветята,

на сцената богата

клоуните Коко, Роко

весело играха.

Пъстроцветните балони

се полюшваха във такт.

Бели, жълти и червени

рози със глави красиви

танц играеха свенливи.

Роко - клоунът добър,

ме на сцената качи.

И съзрях една щастлива

роза-пъпчица красива.

Той задача ми постави:

роза да си избера,

най-красива на света!

А сред мене рози чудни -

всяка мисли, че царица тя е.

Махат със листенца,

усмивчици раздават,

за избраница си всяка днес мечтае.

Моят поглад тайно, не отричам,

все във мъничката пъпка беше.

Стигнах аз до нея, тя стоеше,

после срамежливо сведе своята главица.

Аз докоснах я с ръка,

усетих аромата ѝ ухаен.

И сърцето ми подсказа тайно -

тя е най-красива във света омаен!

Взех я във ръка и вдигнах я високо:

„Най-красива роза е това -

жива е и носи красота!

А пък всичко живо е красиво,

истинско, тъй както е красив света!“

Отстрани се чуха вопли странни,

но се случи чудо след това.

Малка, нежна, срамежлива роза

почна да разцъфва в моята ръка!

А изкуствените ѝ сестри се скриха,

красотата им бледнееше, уви -

пред величието на роза маслодайна,

която България прославя

в хиляди страни!

Бях получил първия житейски свой урок,

че нещата истински са във живота

живи щом са – те са без цена.

Преходна е изкуствената красота.

ХОРА, ЗАПОМНЕТЕ – КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА!

НЕ УНИВАЙТЕ, А ДАЙТЕ ВОЛЯ

И ЦЕНЕТЕ РОДНАТА ПРИРОДА!