2.08.2022 г., 10:41

Най-лъчезарната жена

1.4K 6 0

Когато в камък запечата

    сърцето ти тъга една –

ще те открие светлината

от мене, с жадна топлина.

    Сърцето ти тъга една

не ще измъчва в плен, аз зная,

че с нежен полъх ще извая

        най-лъчезарната жена.

 

Пустеят ли и небесата

    без твоя лик пак през деня –

на фениксът добър с крилата

политвам в миг от стръмнина.

    Без твоя лик, пак през деня,

не мога пустота да трая.

Рисувам сред простор, в омая,

        най-лъчезарната жена.

 

Натрапва ли се самотата

    в беззвездна нощ и без луна –

изгрява искрено мечтата,

пътувам в приказна страна.

    В беззвездна нощ и без луна

остава само тиха стая.

Стихът ми възхвалява в Рая

        най-лъчезарната жена.

 

Изкуство вечно на душата

е любовта към бъднина.

Живот дарява с красотата

        най-лъчезарната жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...