Когато в камък запечата

    сърцето ти тъга една –

ще те открие светлината

от мене, с жадна топлина.

    Сърцето ти тъга една

не ще измъчва в плен, аз зная,

че с нежен полъх ще извая

        най-лъчезарната жена.

Пустеят ли и небесата

    без твоя лик пак през деня –

на фениксът добър с крилата

политвам в миг от стръмнина.

    Без твоя лик, пак през деня,

не мога пустота да трая.

Рисувам сред простор, в омая,

        най-лъчезарната жена.

Натрапва ли се самотата

    в беззвездна нощ и без луна –

изгрява искрено мечтата,

пътувам в приказна страна.

    В беззвездна нощ и без луна

остава само тиха стая.

Стихът ми възхвалява в Рая

        най-лъчезарната жена.

Изкуство вечно на душата

е любовта към бъднина.

Живот дарява с красотата

        най-лъчезарната жена.