Най- мразя...
Най- мразя...
Хич не ми харесва, че остарявам,
а ме тревожи, че сигурно и личи,
тъй като понякога имена забравям
и всеки миг ми се говори! Е, почти..
Повече това са спомени предишни-
все ги сравнявам с настоящето, уви!
Младият слушател в случая въздиша-
от уважение е, но трябва да мълчи!...
Не ми харесва също и огледалото.
Защо, не зная, е срещу мен против-
показва, но не съм аз, а преживяното-
с бръчици и петънца,..в негатив!
А не си одобрявам вече и походката.
Крака стареят, но сърцето-птица!
Преди бях лятна буря и в разходката,
а сега…Е, не чак грохнала старица!
За внуците съм баба, а не гранд мер,
ни Оми! За другите съм го- спо- жа!!
На свои зъби и усмивка в хикс размер
и на косата и осанката това дължа!
Както обичам другите да усмирявам,
не зная думи, ако искам да се скарам..
И, като винаги в доброто само вярвам,
и лицемерно не умея да се докарвам!
Така мразя ако съм настъпена да трая!..
Според правилата тъй възпитано било..
Без лични мнения! Това от баба зная!
и спазвала съм всичко едно до едно!
А най- мразя да не зная аз ли съм това!?
Или послеслов от някогашните деца!…
08.04.21
гранд мер- баба /фр/
Оми- баба /нем/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Филипова Всички права запазени
