Т.Н. (T.Н.)
6 23
24.05.2016 г., 9:50 ч.

Най-мъчителното 

  Поезия » Любовна, Оди и поеми
959 1 4

Сърцето ми разбито на хиляди парченца е.

Сърцето ми на прах е.

Ти или аз съм виновна за това, любов?

Ти, дето хиляди надежди и поводи за усмивки ми даваше?

Или аз, дето вярвах във всяка твоя дума, във всяко твое обещание.

Или нея да обвинявам, тя, дет открадна ти погледа.

Тя, дет е в ума ти.

Сигурна съм, че мислиш за нея.

В ума ти е, но кажи ми - в сърцето ти ли е, ама тъй, както аз бях (или както си мислех, че съм)?

 

Не ти пиша, любов, за да търся вина или пък да водим безмислени разговори с часове - всеки направи своя избор и по един или друг начин продължи пътя си.

И двамата сме виновни, любов.

Нея не я обвинявам.

 

Едно само ми е по-мъчително от раздялата ни.

Един, единствен въпрос измъчва цялото ми същество, откак ти тръгна си:

''Мислиш ли за мен?". - Дори много рядко, дори много малко, дори нещо лошо.

Искам да знам дали има поне една секунда във вселената, когато аз преминавам през ума ти.

 

Искам да знам - хубаво ли ти беше с мен, или просто убиваше време...

© T.Н. Всички права запазени

Посветено на момчето, което ми беше всичко.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, Митко!
  • Много добро, браво!
  • Искрено Ви благодаря, Лили!
  • Разплака ме...
    Прочетох и първата публикувана творба, съгласна съм с коментара под нея...-
    не само различно и интересно пишеш, но и е толкова естествено.
Предложения
: ??:??