Най-мъчителното
Сърцето ми разбито на хиляди парченца е.
Сърцето ми на прах е.
Ти или аз съм виновна за това, любов?
Ти, дето хиляди надежди и поводи за усмивки ми даваше?
Или аз, дето вярвах във всяка твоя дума, във всяко твое обещание.
Или нея да обвинявам, тя, дет открадна ти погледа.
Тя, дет е в ума ти.
Сигурна съм, че мислиш за нея.
В ума ти е, но кажи ми - в сърцето ти ли е, ама тъй, както аз бях (или както си мислех, че съм)?
Не ти пиша, любов, за да търся вина или пък да водим безмислени разговори с часове - всеки направи своя избор и по един или друг начин продължи пътя си.
И двамата сме виновни, любов.
Нея не я обвинявам.
Едно само ми е по-мъчително от раздялата ни.
Един, единствен въпрос измъчва цялото ми същество, откак ти тръгна си:
''Мислиш ли за мен?". - Дори много рядко, дори много малко, дори нещо лошо.
Искам да знам дали има поне една секунда във вселената, когато аз преминавам през ума ти.
Искам да знам - хубаво ли ти беше с мен, или просто убиваше време...
© T.Н. All rights reserved.
