Най-мъничкото вълшебство
Една цигулка с лунни филиграни
рисува най-щастливия ми ден.
В душата ѝ вълшебства са събрани,
най-мъничкото пази тя за мен.
Големите вълшебства са за някой –
на кръст от болка здраво прикован.
— Цигулко моя, повече не чакай!
Тих звук – милувка... Пътят е избран,
ти само дай магия – да прогледна,
сребриста нота. Стига ми това,
една красива обич. И последна,
и шепа топли, ласкави слова.
А после замълчи! Дори навеки
и струните ти нека да заспят...
Аз с любовта по лунните пътеки,
ще търся нов и по-прекрасен свят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
