Jun 14, 2024, 9:41 AM

Най-мъничкото вълшебство 

  Poetry
147 2 9

Една цигулка с лунни филиграни
рисува най-щастливия ми ден.
В душата ѝ вълшебства са събрани,
най-мъничкото пази тя за мен.

 

Големите вълшебства са за някой –
на кръст от болка здраво прикован.
— Цигулко моя, повече не чакай!
Тих звук – милувка... Пътят е избран,

 

ти само дай магия – да прогледна,
сребриста нота. Стига ми това,
една красива обич. И последна,
и шепа топли, ласкави слова.

 

А после замълчи! Дори навеки
и струните ти нека да заспят...
Аз с любовта по лунните пътеки,
ще търся нов и по-прекрасен свят...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??