Най-накрая дойде денят
Най-накрая дойде денят
Лодката потъваше всеки път, когато се качвах на нея,
от тези безкрайни и напразни опити щях да полудея,
но да се откажа и дума да не ставаше,
лодката тук до мене си оставаше.
Всеки път, когато се качвах на едно дърво – то все падаше
и когато отново опитвах – да пада продължаваше,
но аз не спирах, докато не останех без сили,
докато разбрах, че и сърцето ми с тази надежда бяха разбили.
Имаше и едно въже, което винаги се късаше,
но упоритото хлапе да се бори не спираше,
то отново и отново опитваше,
настояваше и за нищо на света не се отказваше.
Но един ден...
Реших дървото с въжето да завържа –
надеждите топли да поддържа,
лодката оставих и сал реших да построя,
най–накрая намерих начин от ината си да се спася.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Георгиева Всички права запазени
