Най-накрая дойде денят

Jul 18, 2010, 12:52 AM

Poetry » Other

834 0 1

Най-накрая дойде денят
Лодката потъваше всеки път, когато се качвах на нея,
от тези безкрайни и напразни опити щях да полудея,
но да се откажа и дума да не ставаше,
лодката тук до мене си оставаше.
Всеки път, когато се качвах на едно дърво – то все падаше
и когато отново опитвах – да пада продължаваше,
но аз не спирах, докато не останех без сили,
докато разбрах, че и сърцето ми с тази надежда бяха разбили.
Имаше и едно въже, което винаги се късаше,
но упоритото хлапе да се бори не спираше,
то отново и отново опитваше, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Изплакани разкази
I remember

I remember, when we were friends A long time ago in the past. We laughed, we cried. ......
S...

Everything begins with an "s", a story, a secret, a start Try to be someone else And you'll forget y...
We shall not

We shall not sleep, until the day, until the shadows pass away and light is coming strong and still,...

More works »