19.02.2008 г., 15:21

Най-сетне го каза...

1.3K 0 5

Страхуваш се от деня на истината.

       - (Ужасно)

От моето ''Не''!

       - (моето ''Да'' е толкова рядко)

Търсил си ме дълго.

       - (Честна дума.)

Да ме загубиш. Сега ?!

       - (О, Господи.)

Да не чуеш гласа ми.

       - (Дори по телефона.)

Каква безсмислица.

       - (Наистина е страшно.)

Обичаш ме!!!

       - (Най-сетне го каза.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мел Стоименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...