Най-щастлив съм...
на Надежда Ангелова
Най-щастлив съм, когато скърбя –
има нещо красиво в Тъгата!...
Най-уверен съм, щом по ръба
с мъка местя нататък краката –
към поредната смешна мечта,
към поредния пристан – последен…
От столетия в мен опустя
и отдавна отвътре съм леден!
Благодарен съм, щом без имот
и без никакви средства остана.
Като всеки с душа на Кихот
срещу сенки въртя ятагана…
Изпитания искам от Бог,
за да мога уроци да уча!
На Скръбта в океана дълбок
ще намеря на дъното ключа
за вратата към вечния Мир
и към Смисъла висш на Безкрая
и отсетне не ще съм кяфир,
и за нищо не ще се терзая!
Не желая ни слава, ни сан,
ни имане, ни чест несравнима,
умолявам за крепък Иман,
за да бъда богат в недоимък!
Най-добре съм, когато съм сам –
бодро крачещ по стръмни пътеки!
Най-свободен съм, щом се предам
в Твоя воля, Творецо, навеки!
12.08.2022, 07:19, Горно Дряново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
