Най щастлива съм,
когато съм нещастно влюбена.
Значи съм жива.
Сърцето ми - без покрив хамбар
над него - безкраят.
Вихър, вихър е радостта ми
върху белите облаци.
Има те.
И заселвам в очите си
уютни гнезда,
черни лястовици,
зелена трева...
Пак е цъфнала дивата роза,
а ръцете ми - ябълков цвят.
С топли крачета
две невестулки танцуват
и паяци пак къща си плетат.
А аз благодаря на радостта си...
© Маргарита Василева Всички права запазени