Голо е детството, а също и босо...

Няма страхове, интереси, комплекси...

Всичко е безгрижно, вълшебно и просто -

игра, в която егото не може се меси!

И всички копнеем понякога,

в него да живеем отново за миг,

но провалят се плановете ни всякога,

щом интересите се намесят не свети!

И бият се едни във гърдите,

че имат милиони, че светът им е длъжен,

но слепи се оказват горките -

не виждат, че животът е кратък!...

А детето не копнее нито миг за величие -

всички очи му се радват!

Няма претенции за цветно различие -

то просто живее и свети!

А дяволът, сякаш застанал,

там в годините най-силни човешки,

копнежите във душите посажда,

и подтиква човекът към грешки!

И няма си работа, нали е безсмъртен,

забавлява се с хорската мъка,

съсипва душите, все им се бърка,

смее се над човечецът жив, но вътрешно мъртъв!

А децата..., и те са безсмъртни!

Невинни и чисти, по свое му мъдри...

Живеят щастливо, макар и различно,

но всичките те, така си приличат!