29.12.2016 г., 13:44

Най-слънчевият дом

938 0 9

Жадувам те отново да се случиш 
в най-светлия във мене небосклон.
Животът ми е повече от скучен,
а всяка моя стъпка е погром.

 

Не можеш ли в деня ми да се върнеш,
да греем с теб с очите на деца.
И нежните лъчи да ни прегръщат,
така да бъдем влюбени слънца.

 

Жадувам те отново да се случиш
в най-светлия във мене небосклон.
Защото ти си чистата ми участ
и най-слънчевия ми в душата дом!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...