Жадувам те отново да се случиш
в най-светлия във мене небосклон.
Животът ми е повече от скучен,
а всяка моя стъпка е погром.
Не можеш ли в деня ми да се върнеш,
да греем с теб с очите на деца.
И нежните лъчи да ни прегръщат,
така да бъдем влюбени слънца.
Жадувам те отново да се случиш
в най-светлия във мене небосклон.
Защото ти си чистата ми участ
и най-слънчевия ми в душата дом!
© Аз All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
