18.06.2007 г., 18:17

НАКАЖИ МЕ С ОБИЧ

1.1K 0 5
НАКАЖИ МЕ С ОБИЧ

Наказваш ме с мълчание.
                Добре!
Не са ми нужни
          твоите слова, 
                      за да усетя
                          бликащата нежност,
                                     напираща в  очите
                                             и ръцете ти. 
Наказваш ме с отсъствие.
                Защо?
Едва ли сам си вярваш,
                че така
                    ще ме накараш
                         да не те обичам
                                  или ще скриеш
                                     свойта тайна болка.
Наказвай ме с любов! 
          И виж тогава
                  как ще застене всичко в мен
                                  от мъка,
                    как огън ще изгаря
                          мойте нощи,
                             когато съм в прегръдките
                                 на друг,
                                    а теб сънувам...
                Накажи ме с обич!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....