18.06.2007 г., 18:17

НАКАЖИ МЕ С ОБИЧ

1.1K 0 5
НАКАЖИ МЕ С ОБИЧ

Наказваш ме с мълчание.
                Добре!
Не са ми нужни
          твоите слова, 
                      за да усетя
                          бликащата нежност,
                                     напираща в  очите
                                             и ръцете ти. 
Наказваш ме с отсъствие.
                Защо?
Едва ли сам си вярваш,
                че така
                    ще ме накараш
                         да не те обичам
                                  или ще скриеш
                                     свойта тайна болка.
Наказвай ме с любов! 
          И виж тогава
                  как ще застене всичко в мен
                                  от мъка,
                    как огън ще изгаря
                          мойте нощи,
                             когато съм в прегръдките
                                 на друг,
                                    а теб сънувам...
                Накажи ме с обич!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...