Jun 18, 2007, 6:17 PM

НАКАЖИ МЕ С ОБИЧ

  Poetry
1.1K 0 5
НАКАЖИ МЕ С ОБИЧ

Наказваш ме с мълчание.
                Добре!
Не са ми нужни
          твоите слова, 
                      за да усетя
                          бликащата нежност,
                                     напираща в  очите
                                             и ръцете ти. 
Наказваш ме с отсъствие.
                Защо?
Едва ли сам си вярваш,
                че така
                    ще ме накараш
                         да не те обичам
                                  или ще скриеш
                                     свойта тайна болка.
Наказвай ме с любов! 
          И виж тогава
                  как ще застене всичко в мен
                                  от мъка,
                    как огън ще изгаря
                          мойте нощи,
                             когато съм в прегръдките
                                 на друг,
                                    а теб сънувам...
                Накажи ме с обич!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...