19.02.2012 г., 10:52 ч.

Накарах те да чакаш 

  Поезия » Любовна
878 0 13

Накарах те дълго да чакаш

и още ще има напред…

Ти искаше пристан и стряха

и въгленче…Тъй, за късмет.

 

А аз ти разкъсах небето

( до вчера бе с ярки звезди),

но днес е различно. И ето,

събира се в мойте очи…

 

До вчера светът ти бе ясен,

след нощ вечно идваше ден.

Но мен в този ред ми е тясно.

Затуй, плиснах огнен сатен

 

и нощите станаха изгрев

със жадни и будни очи…

А  дните така се взривиха,

че спряха да бъдат добри…

 

От острия звън на копита

на диви и буйни коне,

дори тишината отлита…

А вятърът, с дръзки криле,

 

отвя всички праведни мисли…

И вече си истински мой,

готов до безкрая да скиташ,

забравил за дом и покой…

 

Все още ли искаш да чакаш?

И още ли гониш в съня

най – лудата скитница в мрака?...

 

Навярно това е съдба… 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??