9.11.2008 г., 12:42

Наказание

1.3K 1 7
Зашлевих си плесница. Нарочно.
(Болят ме ръцете от много прегръщане)
И спрях да бягам. За да започна
към себе си да се завръщам...

Скъсах си картата. Докато го драсках.
Сърцето раних. Вместо виновника.
Помислих тиквата за каляска.
И се изгубих.
(В стрелките на часовника.)

Зашлеви ми плесница! Нарочно.
Вината си нося, родена в мечтите.
Принцове няма. Светът е порочен.
Грабвам си пантофката...
(И сълзите.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....