Nov 9, 2008, 12:42 PM

Наказание

  Poetry » Love
1.3K 1 7
Зашлевих си плесница. Нарочно.
(Болят ме ръцете от много прегръщане)
И спрях да бягам. За да започна
към себе си да се завръщам...

Скъсах си картата. Докато го драсках.
Сърцето раних. Вместо виновника.
Помислих тиквата за каляска.
И се изгубих.
(В стрелките на часовника.)

Зашлеви ми плесница! Нарочно.
Вината си нося, родена в мечтите.
Принцове няма. Светът е порочен.
Грабвам си пантофката...
(И сълзите.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...