22.08.2014 г., 23:59

Наказание...

931 0 0

Наказание...

Съжалявам, че моето присъствие
за вас се оказа болезнено наказание...
Но като за последно, 
опитайте да ми простите,
че обичам ви безкрайно
и опити безброй правех аз
с надеждичка една
любовта си истинска 
с вас да споделя...!
Моля, сълзите от очите си изтрийте
и напред продължете
със спомен мил в сърцата,
че винаги обичани били сте вий!




Калина Петкова
22.08.2014 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...