Aug 22, 2014, 11:59 PM

Наказание...

  Poetry » Love
939 0 0

Наказание...

Съжалявам, че моето присъствие
за вас се оказа болезнено наказание...
Но като за последно, 
опитайте да ми простите,
че обичам ви безкрайно
и опити безброй правех аз
с надеждичка една
любовта си истинска 
с вас да споделя...!
Моля, сълзите от очите си изтрийте
и напред продължете
със спомен мил в сърцата,
че винаги обичани били сте вий!




Калина Петкова
22.08.2014 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...